Днес се замислих дали бих искала да се върна там, преди точно една година и да променя нещата. Пред очите ми минаха многото сълзи и безсънни нощи, болката, която и сега усещам, безброй многото разговори, пропити с толкова болезнени истини...
И да, казах си: "" Бих се върнала и бих променила всичко до едно. Бих направила така, че да не ме боли сега, да не съм изплакала онези милион сълзи и вместо да съм се въртяла по цели нощи, да съм спяла спокойно. ""

След това обаче пуснах радио на любимата си мп4-ка и чух песента на Colbie Caillat - Bubbly. За момент изтръпнах и си спомних отново. Този път си спомних многото часаове смях, майтапите, разговорите изплнени с толкова прекрасни истини за чувствата ми, усмивките. Просто си спомних за онова мое Аз, което ти караше да се разкрие пред мен. Толкова лъчезарна, щастлива и по-лека от перце.
Спомняйки си всичко това, сега казвам: "" За нищо на света не бих се върнала и не бих променила дори едно, едничко нещо. Искам всичко да е такова, каквото е. Искам, защото вярвам, дълбоко в сърцето си, вярвам, че всичко си е струвало. Знам, и че вярата ми ще превърне във факт това. ""

Това си беше моята специална година. Това си бяха моите емоции и чувства. Това си бяха моите променливи настроения. Това си бе моята мечта.
Това си беше мое... ВСИЧКО!
В моите велики представи и ти беше мой, някога, някъде там, нали?

Не бих променила и секунда от тази една година, защото именно тя ме направи това, което съм днес, а аз знам, че има хора, които обичат това мое Аз. А и тях не бих заменила за нищо на света!

o, DA ! :-) Samo bolkata bih namalila, ako biah poumniala, kakto sega. Pone si mislia taka :-) A ot usmivkata si pojizneno ne moga da se otarva ! :-)

Затова е жив живота,затова е интересен

Не забравяй нищо!
Само болката ... дано да изтлее.
Да се превърне в опитност, чувственост, мисъл ...
Живот!